| Заглавие | Съдържание |
|---|---|
| IMDB: | Gadjo dilo |
| Постер: | 
|
| Снимки: | 
|
Филмите на Тони Гатлиф, потапящи зрителя в циганския свят несъмнено са едни от най-автентичните, а и няма как иначе, тъй като именно самият той е от цигански произход. Пробива във френското кино в средата на 70те години, а Gadjo Dilo (в небуквален превод ‘луд човек, не циганин’) е един от най-големите му успехи, като печели награда на солунския филмов фестивал през 98ма под заглавието There are still smiley Gypsies.
В центъра на историята е млад французин, дошъл в Румъния, за да издири циганска певица, вдъхновен от страстта на покойния си баща към пътя и музиката. Въпреки, че ще се насладите на много хумор в духа на добре познатите ни сръбски филми, отнясащи се до циганската култура, основно акцентът пада върху силно драматични мотиви от трудоемкото ежедневие на вечно неизвергнатия етнос. Мислете по-скоро за романтични и свободни характери, комбиниращи качества от филмите на Кустурица и култовият Таборът отива на небето, отколкото за тези, които сте си изградили на базата на собствен опит по улиците на градовете ни… И всичко това на фона на чудесна и автентична музика.
Подзаглавието In Every Soul There is a Gypsy ви подсеща какво се случва - нашето момче се вписва доста добре в катуна, опитвайки се все пак да открие въпросната Нора Лука от записите на баща си, които дори носи със себе си. Но всъщност открива много повече… А вие оставате със смесени чувства след един невероятен финал и една усмивка в последните секунди, която ви връща дъха.
Беше ли полезно това ревю за теб ?
(2 votes, average: 5 out of 5)
Loading ...
Loading ...
gotin e filma haresami mnogo